Постинг
05.07.2009 00:49 -
Хаха.. след 9 месеца мълчание.. Терминаторът се завръща!!!
Мм дам.. Отново съм тук! Дори не усетих колко бързо мина годината (учебната).. И все пак толкова неща се промениха.. И толкова хора естествено.. вече започвам да си мисля, че хората наистина се променят (към по-лошо.. хаха) е, има и изключения разбира се... Таа както и да е.. Дали съм по-щастлива след тези 9 месеца? Хм... имаше от всичко по малко... нови приятели, нови неприятели, тъжни моменти, ествествено и весели... и накрая... 1 приятел по-малко.. Интересно, че уча немски вече 9 години... напоследък започнах да обичам езика (доколкото е възможно това...) Обааче понамразих страната... Отнема ми всички хубави хора... (е, не всички... но твърде скъпи..) Ноо не искам да говоря за това... гледам и да не мисля твърде... Както и да е...
Гадното в момента е, че се чувствам толкова непълноценна, сама и недостатъчно добра.... недостатъчно красива, недостатъчно.. Изобщо недостатъчна... И се чудя как да променя това... Понякога имам вдъхновение, но не знам в каква посока да го насоча и то просто си отива... И накрая пак има само едно.. нищо.. Е, и няколко хубави спомени.. и няколко болезнени празнини... Имам толкова време пред себе си... А някакси не мога да уловя възможностите... и накрая пак няма да се е случило нищо съществено... нищо, което да заслужава да се запомни.... И в крайна сметка съм толкова объркана... Гадно е да си тийнейджър.. и да не знаеш кой си... И отново имам чувството, че пропилявам едни от най-хубавите години от живота си.. години, които после няма как да върна.. И ще се измъчвам, че не съм живяла по-добре.. Не съм рискувала достатъчно, не съм се отпускала достатъчно, пукало ми е прекалено много... Не помня кога за последно наистина се отпуснах, кога за последно се чувствах удобно в кожата си и на място сред хората... Би трябвало на тези години да не ми пука от нищо и никой, да си живея живота и да правя каквото си искам.. ноо май не е така... Мисля, че проблемът е в това, че ми пука твърде много... Но в същото време не мога просто да зарежа всичко... Това не съм аз.. И накрая пак се озовавам по средата, без да знам какво да правя и накрая пак е едно нищо...Винаги се притеснявам за нещо... ама като направя тази простотия, какво ще кажат мама и тати, ама това ако направя еди какво си.... Но просто не мога... не мога да не ми пука... И пак съм в задънената улица...
Да, естествено, имам си приятели, които ме обичат, прекарвам си весело с тях и като погледна всичко, наистина си живея добре. Но като се вгледам в детайлите, забелязвам, че всъщност постоянно се измъчвам от нещо.. комплекси, наранени чувства, разкрити истини и т.н.. Вярно, че при всеки го има това, знам, че не съм открила топлата вода... но понякога искам да го променя... Да направя нещо за себе си, без да се интересувам какво ще кажат и ще си помислят другите.. Да съм егоист... А когато се реша да бъда такава, винаги е в грешния момент....
Да, промених се за тези 9 месеца... Мисля, сега съм по-голям песимист... То си и личи де..
Гадното в момента е, че се чувствам толкова непълноценна, сама и недостатъчно добра.... недостатъчно красива, недостатъчно.. Изобщо недостатъчна... И се чудя как да променя това... Понякога имам вдъхновение, но не знам в каква посока да го насоча и то просто си отива... И накрая пак има само едно.. нищо.. Е, и няколко хубави спомени.. и няколко болезнени празнини... Имам толкова време пред себе си... А някакси не мога да уловя възможностите... и накрая пак няма да се е случило нищо съществено... нищо, което да заслужава да се запомни.... И в крайна сметка съм толкова объркана... Гадно е да си тийнейджър.. и да не знаеш кой си... И отново имам чувството, че пропилявам едни от най-хубавите години от живота си.. години, които после няма как да върна.. И ще се измъчвам, че не съм живяла по-добре.. Не съм рискувала достатъчно, не съм се отпускала достатъчно, пукало ми е прекалено много... Не помня кога за последно наистина се отпуснах, кога за последно се чувствах удобно в кожата си и на място сред хората... Би трябвало на тези години да не ми пука от нищо и никой, да си живея живота и да правя каквото си искам.. ноо май не е така... Мисля, че проблемът е в това, че ми пука твърде много... Но в същото време не мога просто да зарежа всичко... Това не съм аз.. И накрая пак се озовавам по средата, без да знам какво да правя и накрая пак е едно нищо...Винаги се притеснявам за нещо... ама като направя тази простотия, какво ще кажат мама и тати, ама това ако направя еди какво си.... Но просто не мога... не мога да не ми пука... И пак съм в задънената улица...
Да, естествено, имам си приятели, които ме обичат, прекарвам си весело с тях и като погледна всичко, наистина си живея добре. Но като се вгледам в детайлите, забелязвам, че всъщност постоянно се измъчвам от нещо.. комплекси, наранени чувства, разкрити истини и т.н.. Вярно, че при всеки го има това, знам, че не съм открила топлата вода... но понякога искам да го променя... Да направя нещо за себе си, без да се интересувам какво ще кажат и ще си помислят другите.. Да съм егоист... А когато се реша да бъда такава, винаги е в грешния момент....
Да, промених се за тези 9 месеца... Мисля, сега съм по-голям песимист... То си и личи де..
Няма коментари
